Песъчинката си няма
дума като за голяма.
Тя е ситничка, мънинка,
затова е песъчинка.

Ако имаше причина
да й викат песъчина,
щеше да тежи сто тона,
да ръмжи по телефона,

да се тътри с тежка крачка,
да събаря и да мачка…
А пък тя е кадифена,
симпатична и смутена,

с тънко показалче гали
теменужките заспали,
спи в обувката на мравка,
крие се във незабравка,

не издава нито звуче,
с носна кърпичка в юмруче
кихне ли – почти отлита,
във тичинки се оплита…

Няма снимчица в албума.
Даже сериозна дума
песъчинката си няма.
И защо й е голяма

дума? Има си по мярка,
мекичка, с красива шарка,
ситна, мъничка, мънинка
точна дума: песъчинка!