За името на песъчинката

 

 

Песъчинката си няма
дума като за голяма.
Тя е ситничка, мънинка,
затова е песъчинка.

Ако имаше причина
да й викат песъчина,
щеше да тежи сто тона,
да ръмжи по телефона,

да се тътри с тежка крачка,
да събаря и да мачка…
А пък тя е кадифена,
симпатична и смутена,

с тънко показалче гали
теменужките заспали,
спи в обувката на мравка,
крие се във незабравка,

не издава нито звуче,
с носна кърпичка в юмруче
кихне ли – почти отлита,
във тичинки се оплита…

Няма снимчица в албума.
Даже сериозна дума
песъчинката си няма.
И защо й е голяма

дума? Има си по мярка,
мекичка, с красива шарка,
ситна, мъничка, мънинка
точна дума: песъчинка!

 

5 thoughts on “За името на песъчинката

  1. Само как името разкрива именуваното. И как си го видяла. Чудно. 🙂

  2. Адски прилепчиво стихотворение! Също като „Хранениче-галениче“ – върша нещо и току ми изплува… Мънинка, ситниинка, песъчинчица, песъчинченце!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s