Най-герестото лято…

.

Летата бяха глупави преди
и мислеха, че ще живеят вечно.
А пък това за малко се роди
и закипя, избистрено и течно.

Нощта му има сребърни рога,
денят му е перо от птиче чудно.
Най-герестото лято до сега
преди разсъмване е вече будно.

Сърцето му е гребен на петел.
Сърцето му е ягода и диня,
и който го опита, става смел
както преди, преди, преди години.

Пристига тук, възседнало коза,
и сянката на ореха го гушка.
Горещо, под езика – със сълза,
на пръстена – с едно зърно градушка.

Златисто, с драскотини и следи,
с адрес, записан в скъсана тетрадка.
Летата бяха нежни и преди,
но днешното е сто пъти по-кратко.

.

14 thoughts on “Най-герестото лято…

  1. Изтървала си едно „се“ във втория куплет. Да ти имам краткото лято!

  2. Да не би заглавието да е „Най-горещото лято“;) Иначе благодаря за новата за мен дума!:)

  3. За втори път чета това прекрасно лятно стихотворение и се замислих над определението герест, което намирам за напълно подходящо, без да знам точното значение на думата. Разрових се из тълковния речник – оказа се турска дума, използвана обикновено за петел. Означава – с жълти пера, едър за разлика от останалите петли. И как да не определиш лятото като гересто – то цялото сияее в жълто, размахва криле и даже кукурига да побързаме, защото винаги е много кратко.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s