.
Летата бяха глупави преди
и мислеха, че ще живеят вечно.
А пък това за малко се роди
и закипя, избистрено и течно.
Нощта му има сребърни рога,
денят му е перо от птиче чудно.
Най-герестото лято до сега
преди разсъмване е вече будно.
Сърцето му е гребен на петел.
Сърцето му е ягода и диня,
и който го опита, става смел
както преди, преди, преди години.
Пристига тук, възседнало коза,
и сянката на ореха го гушка.
Горещо, под езика – със сълза,
на пръстена – с едно зърно градушка.
Златисто, с драскотини и следи,
с адрес, записан в скъсана тетрадка.
Летата бяха нежни и преди,
но днешното е сто пъти по-кратко.
.
Мария Донева 
ÐзÑÑÑвала Ñи едно „Ñе“ вÑв вÑоÑÐ¸Ñ ÐºÑплеÑ. Ðа Ñи имам кÑаÑкоÑо лÑÑо!
а? 🙂
Мария, ти си Сърце!
и ягода, и диня 🙂
❤
сто пъти по-кратко е…гересто-златопересто
да го пита човек за къде бърза
Да не би заглавието да е „Най-горещото лято“;) Иначе благодаря за новата за мен дума!:)
И разбира се за хубавото стихотворение.
и аз 🙂
е, каква е вероятността не само да сбъркам дума, а и сбъркана да я сложа за заглавие? 🙂
🙂 Просто прочитайки заглавието на фона на жегавите дни сега, за миг се замислих дали не е „горещо“, но разбира се стиховете категорично опровергават това.:)
🙂
За втори път чета това прекрасно лятно стихотворение и се замислих над определението герест, което намирам за напълно подходящо, без да знам точното значение на думата. Разрових се из тълковния речник – оказа се турска дума, използвана обикновено за петел. Означава – с жълти пера, едър за разлика от останалите петли. И как да не определиш лятото като гересто – то цялото сияее в жълто, размахва криле и даже кукурига да побързаме, защото винаги е много кратко.
аз точно заради тази думичка започнах стихотворението 🙂