Морето ме изхвърли на брега
на пъстър и невиждан още юли.
Във всяка капка пърхаше дъга.
Към хълмовете с профил на акули
подскачаше по камъни и прах
пътеката, накриво закопчана.
Къде съм – отначало не разбрах,
а как ми се прииска да остана…
От всякъде до всякъде – море,
и пак се чува как земята зрее.
До юли щом човек се добере,
поне за месец топло ще живее.
На пролетта безсолната вода
изчезна, изпари се и изтече.
Перо от страх и стъпка от беда –
били са тук, но вече са далече.
И весели щурци, родени днес,
се смеят и се бутат във морето.
На остров Юли – звънкият адрес,
на който ще си приютя сърцето.
Мария Донева 
Божкее, страхотно! Едно ми стана юлско, морско, младостно… Мария, благодаря и ти пожелавам едно пъстро, морско, приключенско и емоционално лято!
То започна вече 🙂
Те, щурите щурци, са си самци.
Но е Мария недостъпна самка
и няма тя за тях дори и сламка,
за тях – щурци-самци, щурци-свирци.
🙂
„на който ще си приютя сърцето“ – пореден великолепен стих на Мария…
Благодаря 🙂
МНОГО МЕ РАЗВЪЛНУВА!!!
Прекрасно! Подготви ме за хубав ден-„Към хълмовете с профил на акули подскачаше по камъни и прах“
пътеката, накриво закопчана.
пътеката ми е любима 🙂
Мария, потапям се в обятията на този прекрасен Остров! 🙂
Такъв е!
Чудесно е!
Прекрасно
Благодаря!