–
Думите не желаят да другаруват с мене.
Викам ги – те нехаят. Или са уморени,
или припряно дращят със химикалки празни.
Лудост ли ги прихваща? Ми ако е заразно?
Друг път, аха да почнат – тропват с краче и спират.
Ама защо пък точно мене ще саботират?
Все пак сме си познати, знам ги какво умеят!
Сменят ли си перата? Пролетно ли линеят?
–
Мария Донева 
Няма ли ги думите?
Хукнаха из друмите.
Хлътнаха във яма.
Няма ли ги, чумите?!
Или… мен ме няма.
не знам 🙂
Може би с тебе искат да другаруват лоши думи?
С тебе – демек с лирическия герой от стихотворението.
Нищо не другарува с мене!!!