Лед

 

В тези сутрини студени
локвите са остъклени.
Ниви, улички и дворчета
сякаш гледат през прозорчета
и ледът е син, където
отразява се небето.
Стъпвам по леда и тропвам,
по прозорчето похлопвам,
тук съм, само наминавам,
бързам, няма да оставам,
на земята съм до прага.
Хуквам, по небето бягам,
хлъзвам се, политам, газя
в кални ледени елмази.

 

2 thoughts on “Лед

  1. *** *** ***

    Стъклото – тънък синкав лед.
    През него аз се взрях навън.
    Там зимен Ден, студен и блед,
    току се вдигаше от сън.

    Потокът – смръзнал. И мъгла,
    от вятър лъхната, се пръсва.
    (Денят с невидими крила
    в лицата мокър скреж поръсва.)

    И хукват сепнати очи
    към хълма, дето става чудо:
    Денят, червен, насам търчи
    и с огън всичко живо буди!

    1977 г., Боров дол

    Муза и половина си, но отпреди да те познавам още. Даже две музи,
    приблизително.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s