Лед

 

В тези сутрини студени
локвите са остъклени.
Ниви, улички и дворчета
сякаш гледат през прозорчета
и ледът е син, където
отразява се небето.
Стъпвам по леда и тропвам,
по прозорчето похлопвам,
тук съм, само наминавам,
бързам, няма да оставам,
на земята съм до прага.
Хуквам, по небето бягам,
хлъзвам се, политам, газя
в кални ледени елмази.

 

2 thoughts on “Лед

  1. *** *** ***

    Стъклото – тънък синкав лед.
    През него аз се взрях навън.
    Там зимен Ден, студен и блед,
    току се вдигаше от сън.

    Потокът – смръзнал. И мъгла,
    от вятър лъхната, се пръсва.
    (Денят с невидими крила
    в лицата мокър скреж поръсва.)

    И хукват сепнати очи
    към хълма, дето става чудо:
    Денят, червен, насам търчи
    и с огън всичко живо буди!

    1977 г., Боров дол

    Муза и половина си, но отпреди да те познавам още. Даже две музи,
    приблизително.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s