Получих прозрение оня ден в София, на премиерата.
Когато дойде ред за подписване на книги, дойде едно момиче и докато аз се канех да пиша, тя ми каза много мили думи!
И аз й казах:
– Ето, сега ще си вирна носа!
И си вирнах носа.
Понечих да напиша пожелание, усетих, видях, разбрах и открих:
С вирнат нос не може да се пише.
снимка: Ивелина Чолакова
Мария Донева 
Много е сладко как на тази снимка си явно нацелувана с червило по бузата :)) Народната любов оставя дири! :))
Това е предумишлено, Крисито ги прави тия работи, знам я аз! 🙂
Всъщност, в някои случаи е по-лесно да напишеш книгата, отколкото да я
надпишеш. В много, ама в много редки случаи…