За вирнатия нос

Получих прозрение оня ден в София, на премиерата.
Когато дойде ред за подписване на книги, дойде едно момиче и докато аз се канех да пиша, тя ми каза много мили думи!
И аз й казах:
– Ето, сега ще си вирна носа!
И си вирнах носа.
Понечих да напиша пожелание, усетих, видях, разбрах и открих:

С вирнат нос не може да се пише.

3 thoughts on “За вирнатия нос

  1. Много е сладко как на тази снимка си явно нацелувана с червило по бузата :)) Народната любов оставя дири! :))

  2. Всъщност, в някои случаи е по-лесно да напишеш книгата, отколкото да я
    надпишеш. В много, ама в много редки случаи…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s