Зимен следобед

 

Ще се отвърне въздухът.
Ще гледа на другаде, към други стаи,
към друго време, от което
остана малко топлина.
Ще се отвърне и ще вдъхна
от мекотата му бездънна.
И може да разгърна книга,
а тя да ме загърне в думи.
В саксиите ще се изнежват
растенията безгръбначни.
Не знам какво, но ще очаквам.
И нищо няма да се случи.

 

2 thoughts on “Зимен следобед

  1. Не ми харесваш такава – ноемврийски есенна… И си изтървала едно „ДА“ –
    „ДА разгърна книга“.
    Това не си ти, нали?!
    Ти си всесезонна, сезонът пролет-лято доминира при теб.
    Иска ми се да кажа: Отнемам ти правото да си есенна!
    Не, тази глупост не я казах аз…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s