Ще се отвърне въздухът.
Ще гледа на другаде, към други стаи,
към друго време, от което
остана малко топлина.
Ще се отвърне и ще вдъхна
от мекотата му бездънна.
И може да разгърна книга,
а тя да ме загърне в думи.
В саксиите ще се изнежват
растенията безгръбначни.
Не знам какво, но ще очаквам.
И нищо няма да се случи.
Не ми харесваш такава – ноемврийски есенна… И си изтървала едно „ДА“ –
„ДА разгърна книга“.
Това не си ти, нали?!
Ти си всесезонна, сезонът пролет-лято доминира при теб.
Иска ми се да кажа: Отнемам ти правото да си есенна!
Не, тази глупост не я казах аз…
мерси, сложих го онова да