„Непривична земя“

Небето е сиво. От внезапния студ листата изпопадаха набързо, без да се насладят на новите си цветове, ей така се изтърсиха в грозно старо зелено. Прането виси по три дена и все по-мокро става. Краката ми са студени. В къщи един оздравее – друг се разболее.
В такова време да нямаш работа навън, да си направиш чай, да се сгушиш в големия фотьойл и да си отвориш книгата… Малко да почетеш, малко да погледаш пред себе си и да си помислиш, и ти не знаеш за какво. И после пак да четеш.

Обаче да ти се падне книга, която да ти говори топло и приятелски. Да си споделя с теб. Да я обитават такива герои, че да ти е мило за тях, дори когато става дума за дребните им навици (да измие чашата от чая, но да остави пакетчето в малка чинийка, за да го използва още веднъж), за надеждите им, за съжаленията им, за глупавите им постъпки (той заведе жена си на сватбата на своя стара любов, напи се, отиде да се обади на децата, заспа в стаята и остави жена си сама на партито). Книгата да ти разказва интересно за далечни страни и за хора, различни от теб – например за бенгалци, живеещи в САЩ – а да усетиш близост с тях. Да се вслушваш в имената на храните, които те приготвят, да си представиш цвета на стените, на роклите им, на пейзажа… Да ти спре дъхът от глупавата жестокост, която проявяват без нужда. Да ти спре дъхът от вълнение, когато усетиш заедно с тях, че любовта, която са търсили цял живот, вече е близо, зад съседния ъгъл, и те не може да не я срещнат, и е толкова огромна, че сигурно ще се разделят, защото… Защото.

neprivichna-zemyaЕй такава книга.
„Непривична земя” на Джумпа Лахири, преведена от Зорница Христова. Подари ми я Гери, но аз дълго време не започнах да я чета, а когато й дойде редът, я четох бавно, както се пие червено вино, с цялото й богатство от вкусове, аромати и цветове, с целия букет от емоции, които поемаха от думите на книгата и разцъфтяваха във въображението ми, и беше толкова красиво.

Има още една книга от Джумпа Лахири, издадена на български език също от Жанет 45 – „Преводачът на болести”. Аз нарочно я избягвах в книжарницата, защото не искам доброволно да държа вкъщи нищо, свързано с болести (преди доста време Вера Балева ми подари „Любовта трае три години” от Бегбеде, аз я приех, за да не обидя Вера, но съм я закопала на много тайно място и не искам да я виждам, защото ме е страх, че ако я прочета, любовта може наистина да започне да трае само три години, а аз не мога да приема това!) Навремето четях упорито и с желязна издръжливост всичко, което съм започнала, дори книги, които са ме смазвали – примерно „Ракова болница” на Солженицин, или пък „Пилето”. Ако имам причина и достатъчно силна мотивация, и сега мога да чета трудни книги, колкото и мъчително да е – защото кой може да остане безразличен. Но доколкото зависи от мен, с книгите, музиката, киното искам да си добавя красота, хармония и нежност в живота, да го направя по-закътан, по-топъл и обичлив, да не ме разболяват книгите, а да ме лекуват, да научавам от тях интересни истории, и също – как да се справям със злото, когато може, доколкото може…

Точно това получих от „Непривична земя”.
А и Зорница, и Манол ме увериха, че в „Преводачът на болести” не ставало дума точно за болести, така че непременно ще я намеря. Няма все да е есен, и зима иде…

4 thoughts on “„Непривична земя“

  1. Страхотна книга, пълна с обикновени хора, не със супер герои, а са толкова ценни и близки, истински

  2. И романът „Името“ на Джумпа Ларихи е прекрасен. Както и филма по романа. Тя е любим мой автор на индийското рафтче, което вече си имам в библиотеката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s