Вчера си почивах. Пресадих едни цветя, четох много хубава книга (наистина чудесна, в началото съм и вече я обичам – „Книжната къща“ на Франсоаз Мале-Жорис), плетох яркожълта плетка на две куки – трябва ми за реквизит в новата пиеса, чатих, говорих по телефона, говорих си с нашите вкъщи… но венецът на всичките ми дела беше, че мислих и намислих как да ушия прасенце.

И го уших.

Ето го: