Стихнали спокойни сенки.
Залез, разтопен в позлата.
Спомени. Мечти стаени.
Лястовици над вода.
Мислите пристъпват бавно
по баира на тъгата
като зърнати далече
млечни сънени стада.
Стихнали спокойни сенки.
Залез, разтопен в позлата.
Спомени. Мечти стаени.
Лястовици над вода.
Мислите пристъпват бавно
по баира на тъгата
като зърнати далече
млечни сънени стада.
Их че е хубавоо! 🙂
По този повод:
…
Стихнали в умора сенки.
Залез нейде ръждавее.
Спомените съхнат неми
без мечти и без следа.
Всичко – безметежно равно.
И дали ще се излее
там, над мслите студени
жива капчица вода…
…
.
🙂
Тошко ❤