Влага

 

Полето дишаше свободно
и правеше цветя.
И нещо, на любов подобно,
през мене прелетя.

Видях как рапицата светна,
засмя се и изгря.
Една усмивка мимолетна
лицето ми допря.

Дъждът дойде и леко ръсна.
И спря да ме боли.
И радостта ми се разпръсна
на мравки и пчели.

И самотата ми избяга.
И ме разсъни хлад.
Великолепие от влага,
разкош от аромат…

 

10 thoughts on “Влага

  1. Ихх! Прекрасно стихотворение, Мария!

    Пък аз:

    Потръпна лекичко полето,
    ветрецът ли повя?
    Помръкна, аз пък стихнах, ето –
    дъждецът заваля.

    И рапицата тъжна стана,
    и влагата пълзи.
    И от усмивката остана
    пътечка за сълзи.

    А облаците как се трупат
    в невесели петна!
    Дори цветята ми се цупят.
    И болчица една…

    Обаче знам – посред тревата
    ще има цъфнал мак!
    Подсмихвам се на самотата
    и теб ще чакам пак!

    . 🙂

  2. Pingback: Потръпна лекичко полето… | Мария Донева

  3. Pingback: Потръпна лекичко … | Тодор Толев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s