****
Имам този блог от четири години. 🙂
Направих го заради Ан, по нейно настояване и с нейна помощ.
Аз не го исках, защото не мислех, че имам какво толкова да кажа и не вярвах, че ако кажа нещо, ще има кой да го чуе.
През изминалите 4 години блогът се превърна в уютно и топло място, на което суетата ми пусна корени, израсна, разлисти се и разцъфтя.
Интересувам се от посещенията в блога. Радвам се на вниманието. Вълнувам се от имената на държавите, от където някой е надниквал тук. Представям си – какви ли хора намират нещо за себе си… Сигурно предимно жени… Какви жени ме четат? Какви мъже?
Да бе, какви ли? Познавам лично някои от тях – достойни и възхитителни личности.
За мен е чест, че се отбивате тук.
А дамите? Предполагам, че между вас има майки и баби. Поетеси, с цялата красота на думата, с нейния изправен гръб, вирнат нос, смях и дълбочина. Има библиотекарки, не много учителки. Има дами със строги професии. Може би някоя студентка? Вълчици от една и съща глутница, които никога не са се срещали, но това съвсем не означава, че глутницата няма да се отзове.
Благодаря ви.
Знам, че съм поканена да пия кафе с много от вас всяка сутрин. Нали?
Аз от Нова година насам сутрин не пия кафе, а чаша гореща вода с мед. Ритуалът обаче остава.
Усмивка.
Мисля да си наложа пост, две седмици да не пиша нищо тук. Да не слагам и картинки.
Чувствам се уморена и изприказвана. Прекалено насочена навън, прекалено вслушана в чуждите гласове, отдалечена от своя собствен глас.
Ако имам хубави мисли, ще ги пиша в тетрадка.
Давам си сметка, че много от написаното през последните 4 години е извикано от блога – мястото му го е чакало, затова то е дошло. Стара истина – работата се учи с работа, писането се учи с писане. А когато успея да кажа нещо вярно и точно, веднага получавам награда – вашето внимание.
Не замълчах по-рано, защото исках да отбележа рождения ден на блога. Може да не сдържа думата си за мълчанието – ако не успея, ако изникне нещо спешно за казване или пък ако променя намеренията си. Умният човек е гъвкав, нали така? Ще видим.
Прегръщам ви за чао, ще дойда пак след няколко си там дни, към 18 април.
Честит рожден ден, блогче!
Мария Донева 
❤
❤
Здравей Мария, аз пък те чета от Италия, от Дуино, където преподавам математика… Току що изпратих едно твое стихотворение на сина си, който май е малко тъжен (по сериозен начин), често пращам твои работи на приятели и се надявам, че и те откриват блога ти и ти стават приятели. Щом трябва вземи си почивка :-), но не задълго…, ще те чакаме. Антон
Благодаря от сърце.
Здрасти Мария,
Чета те, и ми е приятно! Допадаш ми! 🙂 Продължавай!
О, ами щом ти допадам, да взема да продължа, а? :p
Благодаря 🙂
Ами, да! 🙂
Мила, слънчева Мария!
Честит празник на твойта страничка, Не спирай да пишеш – на тетрадки, на салфетки, на клавиатури. Ние, читателите ти, сме търпеливи и любопитни. Достатъчно е само едно прочетено редче и нослето се повдига, да знаеш!
Аз много искам да пиша. Наистина.
Честито, Мария! 🙂
Тошко 🙂
Йее, честит!
4!
И от мен – честит рожден ден. Не забравяй че започнах моя блог, защото се влюбих в твоя, и ти ме насърчи. А за това, че като успееш да кажеш нещо вярно и точно – пак успя, Мария 🙂 И сигурно съм най-отдалечения ти читател – всички занем че Нова Зеландия е на края на света 🙂
Толкова хубав е станал блогът ти, Рони! Прекрасно е при тебе!