Толкова дълго пътувах към теб,
че пътят е моята същност.
Моля те, чуй ме! Ръце за ръце
връщат се птиците в къщи.
Моля те, виж ме! Блясва светът,
щом разбереш, че ме има.
Жалко е да биеш толкова път
и да не бъдеш любима.
1987
Мария Донева
Толкова дълго пътувах към теб,
че пътят е моята същност.
Моля те, чуй ме! Ръце за ръце
връщат се птиците в къщи.
Моля те, виж ме! Блясва светът,
щом разбереш, че ме има.
Жалко е да биеш толкова път
и да не бъдеш любима.
1987
Мария Донева 
Детството е доказателство , че хората се раждат чисти. Те после понякога стават не дотам добри.
Размечтах се! 🙂
„Толкова дълго пътувах… че пътят е моята същност“ – дълбоко казано, ще мисля над това дълго…
🙂