Жена да пише стихове е като да е гола
и да минава тихо пред гостите във хола,
и погледи да лягат под стъпките й боси,
към нея да посягат обиди и въпроси,
и всичко да се знае, и да се вижда всичко –
каква е и коя е, и пак ли е самичка.
Жена да пише стихове е като да е луда –
на въздуха да вика и своята заблуда
да уплътнява с думи и с рими да окичи,
възторжено безумни и плашещо логични.
Жена да пише стихове е като да е сляпа
и пак да се усмихва, и без да се изцапа
по кал, по керемиди, по облаци да стъпва.
На който му е свидна – за нея да изтръпва,
а никой да не може за дълго да я пази –
ще си напусне кожата, живота ще намрази,
завинаги ще млъкне, ще спре да съществува –
докато се измъкне, докато отпътува.
Жена да пише стихове е като да лекува
със мигове душата си. И всичко да си струва.
Мария Донева 
Reblogged this on Нюанси and commented:
Мария Донева.
прекрасно!
Благодаря 🙂
Страхотен стих….и верен 🙂
сега ми се струва твърде драматично, но да, вярно е 🙂
Мария, ти се превърна в моя любима съвременна поетеса!
А последната стихосбирка, която прочетох от теб – Чисти стихотворения, напълни душата ми с нежност, вдъхновение и хиляди полети! Чакам с нетърпение следващата!
Благодаря, Таня! ❤
Като жена, която пише стихове, ви поздравявам, Мария!
Наздраве!
И не само стихове, Мария, нали? Жена, която пише себе си…
Според мен проблемът е, че в стихотворенията човек много явно споделя лични неща, и се случва някой да ги прочете и да се почувства фамилиарно близък, да започне да се меси по неподходящи начини и да заявява претенции. Някак дистанцията трябва да се брани, за да остане голяма, въпреки че стихотворенията привидно я скъсяват. Случвало ли ти се е така?
Да, точно преди половин час… и ми е още мъчно. Опитаха се да ми разяснят какво искам да кажа с едно от последните ми стихотворения… после – било много философско… е, сега какво, да се карам ли… А за дистанцията – аз пиша и на английски, и в това никой не ми се меси 🙂
Да ти е мъчно е част от цялото, а цялото е страхотно! ❤
Благодаря за това стихотворение.
Аз благодаря.