Неспокойно

=

Ама още ли е март?
Ама още ли е пролет?
Аз се чувствам като стар
календар със дати голи.

Постоянно предстои,
нещо има да се случва.
А от толкова бои наведнъж
ми става скучно.

Всичко бърза и тече,
смесват се едно през друго
бебе, старец и момче,
вещица, жена, съпруга.

Миналото – с две напред,
и една назад – за утре.
А се точи като мед
някоя протяжна сутрин.

И се слепят, и гъмжат,
и безпомощно се блъскат
като пътници без път
черно, матово и лъскаво.

И объркано, без цел
нещо правя, нещо чакам.
Трябва да си много смел,
да се довериш на мрака.

Светлина, увита в лист,
истината ще ти каже –
ала трябва да си чист.
Трябва да си мъртъв даже.

=

5 thoughts on “Неспокойно

  1. Ох… що за първи път се подвоумих преди да лайкна твой стих? Не заради стиха. Стихът си е майсторски като всичките ти, ама…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s