=
Ама още ли е март?
Ама още ли е пролет?
Аз се чувствам като стар
календар със дати голи.
Постоянно предстои,
нещо има да се случва.
А от толкова бои наведнъж
ми става скучно.
Всичко бърза и тече,
смесват се едно през друго
бебе, старец и момче,
вещица, жена, съпруга.
Миналото – с две напред,
и една назад – за утре.
А се точи като мед
някоя протяжна сутрин.
И се слепят, и гъмжат,
и безпомощно се блъскат
като пътници без път
черно, матово и лъскаво.
И объркано, без цел
нещо правя, нещо чакам.
Трябва да си много смел,
да се довериш на мрака.
Светлина, увита в лист,
истината ще ти каже –
ала трябва да си чист.
Трябва да си мъртъв даже.
=
Ох… що за първи път се подвоумих преди да лайкна твой стих? Не заради стиха. Стихът си е майсторски като всичките ти, ама…
Бе сигурно щото не го разбрах.
такова е
Хубави стихове, Мария 🙂
не знам, на мен в момента не ми е съвсем хубаво и то си личи
благодаря