Когато на розата никнат листа,
те първо са крехки, прозрачни и румени.
Червени и вишневи, смътно блестят.
Така беззащитни. Така неразумни.
За пръв път ги виждам – ръждиви и тънки.
Преди да изпръхнат в прилично зелено,
преди да започнат пчелите да звънкат,
преди пролетта да надникне при мене,
след толкова чакане права в студа,
решава и тръгва, красива и храбра.
На воля, на нула, напук на реда,
с ръце зачервени тя въздуха грабва.
Мария Донева 
Красиви думи и хубава алена роза!
нямам търпение за розите 🙂
Е, нека да дойде Май 🙂
Розата е с главно Р, но с Р в името на месеците ще й студено!
аз имам две рози на западната тераса, там са на завет и забелязвам, че вече се споглеждат и се канят да започват да цъфтят 🙂
Нека, нека, но моите се изгубиха, и трябва да ги разсаждам…
Не знам, не съм го правил…
Но, розата на душата ми е алена! 🙂