Каква безгрижна чистота!
Земята отдих заслужава.
Премисля старите неща.
Оставя ги да отлежават
на вятър, свеж като лимон.
Полета закалени, голи.
Остава половин сезон
до суматохата напролет.
Светът е син, кафяв и бял.
Светът е малък, тих и глупав.
А светлината е кристал
и ако трепне, ще се счупи
с недоловим прозрачен звън.
Добронамерено и леко
спокойствие – като насън.
Като за миг. Като навеки.
Мария Донева 
Светът прилича на ахат
от най-красивата ми гривна.
Изгрял в зимен, слънчев цвят –
сега мъглата му се вдигна.
❤
аха 🙂
Браво!
благодаря 🙂
Страхотно….Медитативно…