Момиче

 

Какви са ти ситни стъпките
по този неравен лед!
Листата настръхват в пъпките,
във чая въздъхва мед,

стрехите със бели шалове
започват да се топят,
и котките се търкалят
в любов на самия път.

А ти си вървиш с потропване
за щастие на леда,
и шиите си изопват
и с погледи те следят

дърветата, светофарите,
прозорците с нежен скреж,
и твоите стъпки парят,
когато прелиташ пеш.

Разсънен, градът наднича
и чуди ти се, какво,
какво си дете, момиче,
сънувано същество…

2 thoughts on “Момиче

  1. Това си нямаше коментар, а аз толкова го обичам!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s