Късни рози, потъмнели,
като скупчени небрежно
смачкани чаршафи. Зрели,
напоени с дъжд и нежни,
във мъглата се потапят
търпеливо и разумно,
и надеждите им капят,
и разпадат се безшумно.
Розите на баба Катерина.
Късни рози
Мария Донева
Мария Донева 
И още нещо си мислех – как след концерта стиховете ти оживяха за мен. Когато ги чета, чувам твоя глас да ги чете, с твоята интонация, паузи и погледи нагоре, напред и навътре.
Хубаво е.
ох, да, така действам 🙂