Днес не съм красива. Любовта обаче
е красива даже и когато плаче.
Даже и когато казва думи груби.
И когато удря. И когато губи.
Даже и когато грозно наранява.
Любовта живее, без да остарява.
В камък. В пара. В течност. Лута се. Не спира.
Съществува вечно. След това умира.
Мария Донева 
Ура!
Но дали е „след това“?
Изтрий ги тия коментари.
Всичките ли?! 🙂
Много е красиво! Завършекът ме кара да се замисля за края на вечността. 😀
🙂
А на мен ми се плаче
и на мен