Трикове против тревожност

Преди десетина години осъзнах, че да скучаеш не е необходимост, а просто лош навик, и оттогава не ми е било скучно нито за минута – просто започвам да правя нещо интересно. Пробвах много неща, намерих си любими, сега времето не ми стига за тях – кога да скучая?

Напоследък с нарастваща тежест усещам как се тревожа и това ми трови дните. Поводи винаги има – мои си лични грижи, разни проблеми на близките ми… Като не съм затворен кръг, тревожа се и за бедните, богатите, болните, за познатите и непознатите, за живите и за умрелите… И за растения, животни, местности и космически тела.
Често не мога да спя добре. Най-лошо е, когато се събудя към 2 през нощта и до съмване… какво правя? Ами тревожа се. Не мога да дишам, много е гадно.
Това не е живот! И хората наоколо притеснявам.
Така че искам да спра с това. Измислила съм си разни трикове и хватки за справяне, някои съм прочела, други са ми ги казали приятели, трети съм си изобретила.

Какво правя по въпроса:

1. Алкохол. Тази врата винаги е широко отворена и през нея се минава лесно. Алкохолът променя настроението, лошото е, че понякога го променя към по-лошо. Върши работа, но не става за постоянно. Работя в психиатрия и знам какво говоря. Важи за цялата незаконна химия.

2. Работа. Безделният ум е работилница на дявола. Ако правя нещо интересно, не ми остават свободни ресурси за мислене на глупости. Само че нещото трябва да е наистина много завладяващо. И това има временен ефект – като отпусна ръце, мислите се връщат.

3. Сравнения. Помислям си колко по-зле биха могли да бъдат нещата. Давам примери и си доказвам, че всичко това, което ме мъчи, не е чак толкова лошо. Това не действа много, но понякога стига, за да си поема спокойно въздух един-два пъти.

4. Кое е най-лошото, което може да стане. Обикновено тревогата и страхът са ми едни такива общи и разсеяни. Като ги конкретизирам, виждам, че най-лошото възможно нещо изобщо не е фатално. Например ако закъснея за дадено събитие, то пак ще се състои, макар и без мен, или пък ще започне по-късно. Или ще го отменят или отложат. И?

5 и 6 малко си противоречат на пръв поглед.
5. Мисля само за конкретната следваща стъпка, която трябва да направя. Ако трябва да отида в чужд град и да свърша някаква работа, първо виждам разписанието на влаковете. Видях ли го? Да. После купувам билет. Купих ли го? Да. Ето вече два успеха за нула време, и нищо страшно не стана. Качвам се във влака и пътувам приятно, като върша нещо през цялото време – чета, плета, шия, говоря по телефона, пиша си нещо, спя, ям, пия водичка. Пристигнах ли? Да. И така цялата голяма и страшна задача се превръща в поредица от малки сладки задачки, които се увенчават с успехчета. Супер е!

6. Мисля за нещата общо и в далечина. Много е гадно да си натясно. Ако мислите ти са натясно, притиснати, потни, омачкани целите, как ще могат да се разгърнат, да поемат дъх и смело да те поведат? По-добре е да мисля едро и ведро, от високо и от далеч. Това го тренирам още.

7. Определям си специално време за тревожене. Да речем от 8 до 8,30. Сядам и започвам да се тревожа целенасочено и интензивно, наситено, с подробности и украшения. Като се натревожа хубаво на една тема, подхващам следващата. Ама бързам, защото времето ще ми свърши. Или пък се тревожа тематично, само за едно нещо. Ако ми стане скучно, не спирам! През другото време ако ми дойде тревожна мисъл, отлагам я за когато й е часът. А от интензивното мислене някой път ми хрумва какво да направя.

8. Чета интересни книги. Не висока литература и не някакви претенциозни разсъждения. От такива почти бях отказала четмото. Намирам си увлекателен роман и като съчувствам на героите или се веселя с тях, забравям, че съм се тревожила.

9. Информирам се за нещата, които ме тревожат. Ако се страхувам от реакцията или отношението на някой друг човек, просто му се обаждам и направо го питам какво смята. Тука дозата прави отровата – когато щяха да ме оперират, толкова статии от областта прочетох, че щях да умра от страх и погнуса. Чак пък в такива подробности не ми трябваше да знам. Ухххх, имаше и снимки!!!

10. Мисля си за хубави работи. Като бяхме малки, татко ни казваше преди да заспим, да си мислим за зайчета и за юрдечета. Да, вършат работа.

11. Общоукрепващи. Секс – помага за всичко. Да се яде вкусна храна и повече зеленчуци и плодове, ярки на цвят. Повече движение. Да се гледат красиви неща. Да си гушнеш детето. Да си купиш нещо не съвсем необходимо, ама пък хубаво.

12. …?

16 thoughts on “Трикове против тревожност

  1. Аххаа, значи хвана и вкара съвсем спокойничко тревожността (така натаралежена ми изглежда) в тези текстови рамки и това ми се струва е 12 :))

    Супер наръчник, Миме. Развесели ме ( особено седма точка:)

    • Веднъж като изговориш едно нещо, то се подрежда. Обаче ако го повториш, се удвоява. 🙂

  2. много интересни идеи. не се бях сетила за специално време за тревожене. хареса ми и ще пробвам.
    за буденето през нощта съм си измислила следното – правя си списък. и пак си лягам. това ме успокоява някак си. пък и през нощта всички страхове са по-големи, сроковете изглеждат по-къси, проектите са по-трудни. повтарям си тези неща и обикновено успявам да заспя.
    12. споделяне с близък човек. много ми помага да чуя друга гледна точка. понякога дори нямам нужда от решение на проблема. само разговор.

    • Абсолютно да! То и писането тук си е писък… или поне разкудкудякване 🙂
      И да, нощем и през зимата всичко изглежда по-трудно.

  3. Мислите са слуховете на мозъка. Не е задължително ако една тревожна мисъл се е появила, да е непременно вярна. Обикновено не е. Мислите са мухи, летят насам натам, досаждат. Ако не им обърнеш внимание, отиват си.

    • Веднъж един лекар ми каза: „Каквото е добро за теб, е лошо за болестта.“ Това много ми харесва.

  4. Ох, че сладко, да не си сам и да споделяш шашавията с някой 🙂 Много полезно го подреди и го слагам в To Do листа. Аз практикувам мазохистична любов към тревогите. Гушкам си ги, казвам си, че не ме е страх от тях и Той, горния е магьосник и всичко оправя накрая, колкото и да съм ги подхранила. В тази връзка, като те видя, творецо / Мария Донева/, пак, ще ти подаря един безценна енергия от природата. За дните след такива нощи – Жен Шен от 600 мг – бърза енергия се казва…Прегръдки!

  5. За мен 12. Захвърлям всичко, грабвам торбичка с малко хляб и шише вода, повеждам две кучета с мен и скитам из гората, докато ми мине всякаква тревога. После се връщам и …пак се тревожа , ама по-малко. 🙂

  6. Браво за идеята и текста, Мария!
    А също – танц… аз обичам български фолклор, и друго… една приятелка – кючек.:)
    И още нещо шантаво: изрязваш си от хартия едно момиченце, то ще е тревожната Мария. Можеш да я сложиш където си искаш, да я оцветиш, както искаш – но това вече не си точно ти. Може би ще я навиеш да си побъбрите някой път? Може би ще се сприятелите и ще можеш да я поопознаеш?
    Поздрав!

  7. +1: Да приготвиш хляб. Първоначално отприщва въпроса как да нахраниш и стоплиш целия свят (6); като е изпечен, се свежда до (5) – масло или сирене, самардала или чубрица… 🙂

  8. 12. Хващам фотоапарата и тръгвам без посока.
    13. Пускам си любима музика и сядам на балкона (може и с шишето ракия от първа точка ;))….

    .. а когато немога да заспя нощем, просто ставам. прочитам или разглеждам нещо в нета или пия чай на балкона, или даже кафе, нищо, че е посреднощ, после пак лягам и обикновено заспивам като пън 🙂

    • в такива нощи ми е мъчно, че спя сама и няма в кого да се гушна… но пък се радвам, че мога да шавам, да пускам лампата и да цъкам на компютъра, без да преча на никого
      🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s