Праскови има още.
Ябълки има вече.
Става студено нощем.
Ти си ми все далече.
Ти си ми все далечен.
Аз не намирам пътя.
Само страхът е вечен.
Като яйце го мътя.
Болка ще се измъти.
Болка за всички има.
Студ и мъгли размътени.
Страх, самота и зима.
Ихх! Иххх! 🙂
Чудесно стихотворение!
Но да убием самотата предлагам последен стих:
„Сняг, топлина и вино!“ 🙂
🙂
Наздраве – със старо вино 😉