Гората цялата е в гледки,
а клоните са като клетки,
но без решетки, без вратички,
и там гнездят свободни птички.
И там вървят свободни хора.
Те имат хубава умора.
Те имат слух, за да долавят
какво поточетата правят,
и билките какво си мислят,
и как листата се избистрят,
за да пропуснат светлината.
Чист слух – да чуят тишината.
Да я допълнят със въздишка.
Като картинка в детска книжка –
река, дървета, склон. Малини.
И водни кончета – свръх-сини.
Свръх-бързи. Скъпоценно златни.
Летящи мигове приятни.
И мост. И тихичка пътека.
И спомен – как вървим полека.
Мария Донева 
и да се изкъпем на реката с кончетата)) горско ми стана едно такова
вече е студено за това 😦
Много точно казано , с думи обикновени които будят възхищение и те пренасят там където спомени изплуват !
то така си беше вчера
само малините са взети от едно друго място
цяла година чаках кога пак ще дойдем тук
Животни, хора и тревички,
деца на Бога ний сме всички! 🙂
🙂