Преди по този път се връщах.
Сега си заминавам.
Това, което беше „вкъщи”,
напуснато остава.
Без дрехите ми там е голо.
Без думите ми – тихо.
Забравените вещи молят.
Дори се извиниха.
А аз поех и се откъснах
самичка, като цвете.
За всичко рязко стана късно.
Обичах ви. Простете.
Аз се събирам във багажа
като в куплет със рими.
Остана само да ти кажа
обичах те. Прости ми.
Ихх! 🙂
ти си ихх :)))