Книжният гамбит на кралицата

Прочетох „Книжният гамбит на кралицата“ от Алан Бенет – лека, поучителна книжка… и бързам да споделя колко ми напомни на теб въпросната кралица – по прямото отношение, по нещо… неназоваемо в момента… та така… Добро утро и светък ден!
Ха, ‘светък’ може да означава светски-изпълнен с приятни срещи… или свещи? Ами да, май светулков ще река… Свет-свет! 🙂 – усмивки безчет!

Добре, ако вие получите такава препоръка от човек, който ви е симпатичен, макар и почти напълно непознат, какво ще направите?
e22

Аз веднага потърсих книгата, поръчах я и още на другия ден тя беше моя.
„Книжният гамбит на кралицата“, автор Алан Бенет, превод на български – Аглика Маркова, издателство „Фама+“
Тя е мояяяя!!! (това да се прочете със зловещ глас, като великан)
Аз не мога да играя на шах. Иво има медали от състезания, а пък аз не мога да запомня дори как се редят фигурите. Потърсих в нета какво е това гамбит,  и ако правилно съм разбрала, то е доброволно да жертваш нещо, за да спечелиш преимущество и да направиш играта по-интересна. Заинтригуваха ме тези редове: „Стремежът на ответната страна да запази материалното преимущество по-често води до задълбочаване на проблемите, отклоняване от бързото развитие на фигурите, тяхното нефункционално разполагане, а оттам и неспособност за адекватна защита или атака.”
Добре.
И започнах да чета.
Книгата наистина се чете леко, аз я взех със себе си на плажа и тя ми беше съвсем точно.
Не бих я определила като хумористична книга. Свежа е, но не си спомням да съм се заливала от смях. Просто е хубава.

Най-силно ме впечатлиха две неща.

Първото – хубавите мисли за значението и стойността на книгите, наблюденията върху това, какво се случва с мисленето и преценките на един човек под въздействието на четенето.

„- Книгите са нещо великолепно, нали? – каза тя на заместник-ректора, който се съгласи.
– Макар че рискувам да прозвучи като че ли хваля някоя пържола – продължи тя, – книгите те правят по-крехък.
Заместник-ректорът отново се съгласи, макар да нямаше представа какво иска да каже кралицата.
– Питам се – обърна се кралицата към другия си съсед по маса, – дали като преподавател по творческо писане бихте се съгласили, че ако четенето прави човека по-крехък, писането има точно обратния ефект. За да пише, човек трябва да бъде доста жилав, не смятате ли?”

Честно казано, аз почти завидях на кралицата за страстта й към книгите, за това, колко е погълната и вдълбочена в четенето. То е почти любовно изживяване, неутолимо, поглъщащо и толкова приятно.
Беше ми забавно да прочета за неуспехите й в общуването с писатели. Те са странно и неприятно племе… абе особен народ.
Искаше ми се да познавам заглавията, които кралицата чете, за да вникна по-добре в преценките, изказани за тях.
Мисля, че и аз обикнах още малко повече книгите заради „Книжния гамбит на кралицата”.

кралица Елизабет Втора

кралица Елизабет Втора

Второто впечатляващо нещо в книгата за мен е образът на кралицата. Очевидно става дума точно за английската кралица – споменават се места, имена и събития, за които дори аз съм чувала. От друга страна все пак има разминаване между реалност и фикция, и това подхлъзване ме замайва по един доста развеселяващ начин. Предполагам, че второстепенните герои са чиста измислица, например любимият ми Норман.
Беше ми много интересно да прочета как ли би изглеждал светът през очите на една кралица – привилегирована, но в същото време и изолирана от обикновените хора. Разбира се, всичко това – пречупено през темата за книгите. Например:

„Библиотекарят в Уиндзор беше между многото, насочвали вниманието на Нейно Величество към магията в книгите на Джейн Остин, но тъй като от всички страни уверяваха мадам колко ще й хареса тази авторка, мадам изгуби всякакво желание да я прочете. Освн това тя имаше една чисто лична задръжка при запознанството си с произведенията на Джейн Остин. Чарът на тази писателка се крие в подробностите около различията в социалното положение: различия, които поради единствения по рода си статут кралицата просто не успяваше до проумее. Толкова е огромна пропастта между монарха и дори най-високопоставения между поданиците, че социалните различия, съществуващи извън сферата на живота на суверена, са твърде далеч от него. И тъй, социалните граници, на които Джейн Остин придава такова значение, се струваха на кралицата по-маловажни, отколкото се струваха дори на обикновените читатели, и това правеше романите още по-трудно разбираеми за нея. Първо на първо, произведенията на Джейн Остин се четяха като трудове по ентомология, чиито герои, макар и не точно мравки, бяха дотолкова еднакви в съзнанието на порфирородената читателка, че й беше необходим микроскоп. Едва когато кралицата научи повече както за литературата, така и за човешката природа, героите на Джейн Остин придобиха за нея самоличност и чар.”

Докосна ме темата за разделите и за това, как те се случват приглушено и неумолимо за кралицата, която не трябва да бъде смущавана и обезпокоявана и така пропуска толкова много неща. Властта й е огромна, а в някои отношения е почти безпомощна и дори дребните й постъпки се подлагат на безжалостна преценка.
И така. Хареса ми книгата.
По-късно получих друго съобщение:

„Мария, Мария… тъй спонтанно стана това с препоръката, че сега ми е едно такова ‘пърхащо’: „ами тя дали ме е разбрала правилно?“… или „ух, колко по-хубави книжки можех да й препоръчам, пък сега… с таз’ по-леката ще взема да я откажа…“ – ето, казах си… ама все пак колко е важно да бъдеш НЕсериозен! – още го уча тоя урок…”

Хубава е книгата, Диана! Благодаря ти, че ми я препоръча, иначе сигурно щях да я пропусна. Ето, сега аз предавам нататък.

DSC02143

3 thoughts on “Книжният гамбит на кралицата

  1. Pingback: Градът на сънуващите книги | Мария Донева

  2. Здравей Мария, пише ти една съвършенно непозната. Пише ти човек, който също като теб благоговее пред книгите. Имам обаче един проблем, който не ми дава мира. Сигурна съм, че трябва да се обърна към някой друг(но всъщност не знам към кого), но искам да карам децата ми да четат (те са момчета, близнаци, на 25!!!!години). До 7 клас четяха и тъй като са много впечатлителни, запомняха всичко. След това, обаче, не зная какво стана – край. Опитвах се да правя нещо, но НЕ. Не съм се отказала още, но наистина не зная iс какво да ги подмамя. Моля, ако можеш, помогни! Боли ме направо!

    • Че какви деца са вашите деца! Вие вече трябва да мислите за внуците 🙂
      Мисля, че каквото е зависело от вас, е направено, и то по-най-добрия, мил и умен начин. Как да давам съвети, като моето дете си остана с това, което съм му чела от времената на бременността (с него в корема колко изпити взех, ехее), до времената, когато дойде време сам да си чете (но не иска). Все се надявах, че като стане голям, ще си намери една умна приятелка и ще започне да чете книги заради нея. И още се надявам.
      Сега напоследък гледам, че взеха да се трупат книжки в стаята му… И аз все се опитвам да го съблазня, избирам разни интересно оформени, чета му откъси, разказвам моментчета… Това лято беше на един лагер и му дадох да вземе със себе си „Тортила флет“, но каза, че не стигнал до края й, била му монотонна.
      Децата ни си имат други удоволствия. Може да дойде ден и да споделят нашата наслада от книгите, надявам се заради тях 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s