Да ме обагри светлина Posted on 16/06/2013 by Мария Да ме обагри светлината и аз да се променям с нея. Да духне очарован вятър и да си спомня, че живея. И въздухът да ме погали. И на дъжда да се учудя. И залезът да ме запали. И без да спя, да се събудя. Споделяне:СподелиХаресвам Зареждане... Свързани
Их че хубавоо! 🙂 🙂 … Да ме погали тишината и тих, да се разтварям в нея, и нека да заспи луната, да имам повод да копнея. И мракът нощен тук да бъде, че сенки кой ще фабрикува, и бухал в тъмното отвъде да дойде да ми пророкува… … . Reply ↓
И тишината да ме върне и да ми върне тишината мига на мигла от разсъмване, мига намилван с летен вятър. Reply ↓
Их че хубавоо! 🙂 🙂
…
Да ме погали тишината
и тих, да се разтварям в нея,
и нека да заспи луната,
да имам повод да копнея.
И мракът нощен тук да бъде,
че сенки кой ще фабрикува,
и бухал в тъмното отвъде
да дойде да ми пророкува…
…
.
хубавохубаво ❤
И тишината да ме върне
и да ми върне тишината
мига на мигла от разсъмване,
мига намилван с летен вятър.
мъррр 🙂
Много красиво!
Благодаря 🙂