Да ме обагри светлината
и аз да се променям с нея.
Да духне очарован вятър
и да си спомня, че живея.
И въздухът да ме погали.
И на дъжда да се учудя.
И залезът да ме запали.
И без да спя, да се събудя.
Мария Донева
Да ме обагри светлината
и аз да се променям с нея.
Да духне очарован вятър
и да си спомня, че живея.
И въздухът да ме погали.
И на дъжда да се учудя.
И залезът да ме запали.
И без да спя, да се събудя.
Мария Донева 
Их че хубавоо! 🙂 🙂
…
Да ме погали тишината
и тих, да се разтварям в нея,
и нека да заспи луната,
да имам повод да копнея.
И мракът нощен тук да бъде,
че сенки кой ще фабрикува,
и бухал в тъмното отвъде
да дойде да ми пророкува…
…
.
хубавохубаво ❤
И тишината да ме върне
и да ми върне тишината
мига на мигла от разсъмване,
мига намилван с летен вятър.
мъррр 🙂
Много красиво!
Благодаря 🙂