Искам днес да ти кажа…
Просто да ти прошепна,
че и мравката даже
става великолепна,
щом погледнеш отблизо
как с краката си боси
под земята чак влиза
и товара си носи.
И че мравката ситна
се обвива с воали
и посмява да литне,
щом любов я погали.
Тази мравка умела,
лъскава от умора,
се оказва по-смела
от големите хора.
Тази мравка, по-тиха
и от сън на тревичка,
в тези няколко стиха
е по-важна от всичко.
А в минута случайна,
в съвпадение лудо,
може ти да си тайната,
може аз да съм чудото.
Затова остави ме
да повтарям унесено
хубавото ти име,
да го сложа във песен,
във ума ти да влизам
като вятър във стая,
да те гледам отблизо
и да те опозная.
е такова внимание отказва ли се
абе… щом се налага тия работи да се приказват, значи нищо няма да излезе
…
Нека само добавя,
просто в туй съм уверен –
ти недей да забравяш
и за бръмбара черен.
Той е кръгъл и тромав,
и му липсват маниери,
и с походката хрома
зле със други се мери.
Той направо е смешен –
старомоден и скучен,
особняк чернодрешен,
криво някак си случен.
Този шишко например,
как с крачетата мърда –
ох, недей, той е пример
за упорство и твърдост.
За упорство, с което
здраво сламките влачи.
Той не гледа небето,
той си има задачи.
Няма кой да се сети
да го пита за нещо –
да речем, че усетил
жажда, болка, горещо.
И от него се иска,
хем съвсем априорно,
само зъби да стиска,
да влече неуморно.
Не че има протести,
той товара си носи
без почивчици чести
и без много въпроси.
.
. 🙂
такива са те 🙂
Струва ми се, че това стихотворение се състои от две други. От „А в минута случайна“ е друго произведение. Знам, защото и аз съм го правила :))
Не, така си е дошло 🙂