Звънкат капки и тупкат в пресен мъх и на камък.
Светлината си слага шал от тънка коприна.
Бели стъпки от сняг са останали само
в долчините от север, но и те ще отминат.
И дърветата плахо си наострят листата,
за да чуят как зимата най-подир си отива.
Едно мъничко птиче акордира гората,
затова нито звук не отеква фалшиво.
ух, че хубава картина
доходи ми се още повече на планина
и парковете ще сработят
аз я видях през прозореца на влака, когато идвах в София миналата седмица
Нито звук фалшив от Вас, Мария!
🙂