Гора високо

Звънкат капки и тупкат в пресен мъх и на камък.
Светлината си слага шал от тънка коприна.
Бели стъпки от сняг са останали само
в долчините от север, но и те ще отминат.

И дърветата плахо си наострят листата,
за да чуят как зимата най-подир си отива.
Едно мъничко птиче акордира гората,
затова нито звук не отеква фалшиво.

4 thoughts on “Гора високо

Вашият коментар