Тревата иска да расте
по свои вътрешни причини.
По песъчинките чете,
че скоро зимата ще мине,
и ето я, подава нос
и въздуха студен опитва,
и с тънък крак, зелен и бос,
изгнилите листа разритва.
и си расте, и си мълчи,
и под зелен мустак се смее,
и отдалече си личи,
че е заета да живее.
Тревата се изправя със замах!
🙂
Напук на всички, които смятат, че трябва да бъдат сложно (до непонятност) оригинални, за да звучат съвременно и талантливо. Влюбена съм в поезията Ви, ама толкова много, че никакви думи не го побират.
еххх
Точно това си помислих и аз 🙂 Прекрасно и леко и закачливо и…..и аз мисля, че поезията ви е чудесна.
Много мило! Благодаря! 🙂
Ето го едно от любимите ми стихотворения. Иска ми се някой да напише музика за него, та да можем да го тананикаме. Мария, нали общувате с музиканти, може би някой ще поиска да стори това за неумиращата зелена трева.
и аз обичам да го казвам 🙂
Здравейте, Мария! Прекрасно е! Поезията Ви е прекрасна!
🙂
Благодаря 🙂