Пътищата са премазани
и посоките се скриха.
Който страда, е наказан,
който лъже, пише стихове.
И небето се отвори,
ала никой не повярва.
Не погледнахме нагоре.
А пък ангели ни трябваха.
И дъгата разкривена
си превиваше гръбнака.
От смеха си уморена,
аз усмивката си чакам.
1989 г.
Мария Донева 
Това е писано от дете на 15?!?!?!
там някъде 🙂
Е нема такъф фиум.