Между Изток и Запад,
между Север и Юг,
има пета посока
с кратко именце – Тук.
Тя си няма стрелчица,
тя си няма адрес.
Тя е точка. Чертица!
(Тук е хлъзгаво днес)
Тя на топло отива.
Не обича тя мраз.
Тя е тази красива
точка Тук, където съм аз.
Постоянно пътува
и се мести. Но знам,
че заспи ли, сънува
своя полюс – ей Там.
А пък нейният полюс
е, където си ти.
Тя рисува със молив
и пунктирни черти
разни сложни маршрути
между Север и Юг,
как, поне за минута,
Там ще дойде до Тук.
На една обща плочка
(скромен сив тротоар)
те ще стъпят нарочно
като точки на зар.
А когато се срещнат
Тук и Там, Тук и Там,
едно влюбено нещо
вече ясно ще знам.
И, щастлив, щом ме грабнеш
малко да ме поносиш,
ще възникнат куп странни
географски въпроси.
Тук и Там ще се слеят
в мелодичен тих звук.
Кой ще каже къде е
Там и Тук, Там и Тук.
🙂
Мария Донева 
Това си иска музика. То само си е музика де, ама и плаче за оркестриране.
ами, плаче! смее се :)))
наистина е песничка:))) и е мн едно такова приемащо момента в който си, това стихотворение. Обикнахме се с него
Реплика по Висоцки:
Между Изток и Запад,
Между Север и Юг,
Се намира безпътно,
Вечно дремещо тук.
То е нещо равнинно,
То е тук на брега.
То е някак пустинно,
То е тиха тъга.
Невъзможно за бягство,
Невъзможно за цел,
Като корабна котва –
Наш граничен предел.
Тук, където сме ние,
Сякаш сън всичко спи,
Там, където ни няма –
Там, животът лети…
ихааа!
Чета стихотворението, а в съзнанието ми зазвучават Einstürzende Neubauten с тяхната „Stella Maris“…