Ангел

По-неуловим от мисъл,
ангелът наминал снощи.
Върху въздуха написал:
„Стой тук. Рано ти е още.“

От леглото ми откраднал
две безсъния, за спомен.
И едно перце му паднало.
И един копнеж огромен

във съня ми се заселил,
за да знам какво сънувам.
Той допълнил: „Я по-смело!
Явно е, че съществувам!”

И излязъл през стъклото,
гладко, без да се пореже.
Стъпвал над снега, защото
знаел, че снегът е нежен.

И защото ще го чакам,
и във знак, че ме наглежда,
той разопаковал в мрака
няколко звезди надежда.

 

11 thoughts on “Ангел

  1. Е, страхотен сън, чудесен гостенин, и хубаво е, че е отлетял 🙂
    Останало е обаче това нежно послания , като ангелски стъпки по заснежен двор…..

  2. добре не е счупил стъклото… ама те са така, тихичко се измъкват, без много шум и не чакат да им кажеш „Благодаря!“ 🙂

  3. Pingback: Ангел (2) « Мария Донева

  4. Толкова нежност и ангелска доброта в едно стихотворение! Да е благосровен талантът ти!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s