Радостта си е тук,
но сега си почива.
Диша кротко, без звук.
Закопчана накриво,
без чорапи, без лак,
без парфюм, без надежда.
Свита в топлия мрак,
тишината подрежда.
Няма друг алкохол –
само мекия спомен.
Във сърцето й голо
след възторга огромен,
след труда, след страха,
след звънтящите страсти –
една остра троха
изостанало щастие…
Радостта се е свила
на кълбо, на юмрук.
Няма никаква сила.
Но все още е тук.
е важното е, че е тук
докато не и дойдат на гости нейните приятелки, другите радости))
представяш ли си как ронят трохи навсякъде и се смеят и си показват подаръците :)))
Вълшебно стихче, пълно с тихичка радост!
тъжничка
🙂
обаче дрешката на заека носи надежда. почти толоква голяма, колкото ушите.
🙂
Прекрасно! Винаги прекрасно! (:
винаги се радвам, когато наминеш 🙂
и аз… надявам се да е по-често 🙂