Лекичко ми студенеят
босите крака,
и ми иде да се смея,
и приятно е така –
топло е, като за есен.
И ми влиза във сандала
хрускащо листо от кестен.
И се чувствам здрава. Цяла.
И съвсем не ме е страх
от студа и от мъглите.
И се радвам, че вървя,
и че си живея дните.
И че простите неща
се променят хармонично.
И приемам есента
като дар за мене лично.
Мария Донева 
ееех Мария, колко хууубаво ми стана след като го прочетох:)
и за един момент да е така – струва си да му се порадва човек 🙂
така е:) приятен ден:) чакаме ново
ама как успяваш с такава лекота да ги нанижеш всеки път тия простички неща ?! :)))))
и някак така, хармонично, нали? :)))
Ехе, колко хубав дар!
Урааа
Благодаря ти Мария! Стиховете ти са глътка щастие за мен!
о, колко хубаво! аз благодаря!
Прекрасно и свежо!!!
Благодаря 🙂
С шепички красота раздаваш, Мария! Благодаря ти! В това малко по-самотно време тук в Хага съм често със стиховете ти и ти се радвам, че го можеш – да даряваш точните думи като музика, като песен! В градината ни, на разстояние метър и половина между нас, четох твои стихове на дъщеря ми и на двете ми внуци Мила и Лука и се доближихме… красотата и обичта ни събира, нали? Бъди здрава и пиши! Поздрави от далече!
Сигурно в Хага е много красиво!
Бъдете здрави и щастливи ❤