Детските крачета
всъщност са зверчета,
хванати на тясно.
Чуй – крачето дясно
хленчи:
„Зад решетка
като зайци в клетка
сме във тез сандалки!
Те за нас са малки!
Есента – чорапки.
Всички горди лапки
искат да са боси!
Искат без въпроси
волно да си скитат.
Шумата да ритат.
Във калта да стъпят.
В локви да се къпят
в пролетите късни!
Искат да са мръсни!”
Но крачето ляво
каза му направо:
„Звяр си, но домашен.
Виж – по пътя прашен
сто беди ни чакат:
кучатата акат –
страшна мръсотия!
С теб не сме от тия,
дето, ако дръзнат,
и в снега ще мръзнат.
Ние сме глезани
със чорапи прани.
Ти бъди послушно –
малко е задушно
и стърчим тук прави,
но поне сме здрави,
имаме си дреха!
Слушай, за утеха
нещо ще ти кажа:
лятото на плажа
боси ще сме пак!
Ти си умен крак,
затова ме чуй –
бързо се обуй!”
Дясното краченце –
умничко зверченце,
осъзна, че право
е крачето ляво,
и след две минути
ето ги – обути.
Мария Донева 
Много е сладурско това! Ще си го закача на стената, в рамка! :-))
Това ще ми е второто стихче в рамка, първото е „Боли ме зъб“, в един зъболекарски кабинет 🙂
Мария, ако щеш вярвай! Вечерта след като го прочетох, видях как един мъничък бандит събу всичко, защото му било горещо и взе да щъпа бос по двора.
При него явно лявото краче надделя. 🙂
Обърках краката май…
Дясното е било :)))
Аз се сетих за това оня ден на плажа, защото се радвах, че съм боса, а също и защото една приятелка неотдавна се чудеше как ще закрепи обувки и чорапи на крачетата на бебето си, защото то постоянно се събувало само 🙂
Eee, великолепно! 🙂 Редовно се разиграва тази драма с крачетата при нас, сега да видим колко бързо ще го науча на изуст за да мога да държа вниманието в момента на обуването! 😉
приспиване на вниманието, диверсия и внезапна атака!
и така – по сто пъти на ден 🙂
успех!