Толкова съм уморена
да съм весела и умна.
Боядисани в червено,
вън листата капят шумно.
Тропат грапави прашинки
и се трупат по предметите.
Дразнещи като настинка,
лампите жужат и светят.
Нищо вкъщи не намирам
и от всичко се напрягам.
Дрехите ми се допират.
Даже въздухът ми стяга.
Но ще заличи полека
тази дразнеща умора
къщата ми – тиха, мека,
с кротки вещи, с топли хора.
Мария Донева 
Прекрасно… !
🙂
в момента не ми е съвсем прекрасно, но ще се наспя и ще стане 🙂
Стихотворението ти много ме докосна, затова написах „прекрасно“. Пожелавам ти да си починеш и утре да ти е светъл денят!
малко мрънкам, извинявай 🙂 в духа на стихотворението 🙂
Благодаря, и чуден ден и хубава есен и на теб 🙂
Не се притеснявай – всички мрънкаме.
Къде явно, къде скрито.
вярно, има такива случаи 🙂
Толкова ми е познато –
да те стяга под езика,
докат есенното злато
през прозореца ти блика.
Трябва ти гореща вана,
шоколадче и милувка.
(ваната да е за двама!)
А от мен- една целувка:
Целуф!
аз пък си имам твоята нова книга 🙂
оставила съм си я да я чета в събота на спокойствие, сега само крадешком надниквам тук и там 🙂
браво, ура и да живейш!