„Лятна книга“ от Туве Янсон, превод – Анелия Петрунова.
На 17 страница разбрах,
че ако си изиграя правилно картите,
след време аз ще съм бабата на София.
Превъзходно четиво.
Честно казано, „Пътуване с лек багаж“ ме измъчи. Не бих я пропуснала за нищо на света, аз много много много обичам писането на Туве Янсон. Първия разказ от сборника прочетох, докато пътувах в тролей, и плаках горчиво, защото е толкова красиво, и чисто, и изпълнено с копнеж, от който очите ти потъмняват и започват да блестят, толкова недостъпно е желаното, а е избрано точно заради тази отдалеченост и недостижимост, и не може да бъде назовано с думи… но след този разказ, наречен „Кореспонденция“, в следващите не усетих така силно неизразимата, почти непоносима красота.
Има го пърхащият кадифен живот от приказките на Туве Янсон, но има и много мрак, и ми беше трудно.
А в „Лятна книга“ красотата е кристална и езикът е пищен и разцъфващ в студа.
Получих подарък – още една книга за възрастни от Туве Янсон, издадена още през 1985 година, казва се „Честна измама“ и е преведена от Антоанета Праматарова – Милчева. Чака си реда за четене.
Ще видим…
Мария Донева 
Аз в момента чета „Пътуване с лек багаж“ и много ми харесва. Очаквах да е по-различна от детските, но мракът си е топъл, също както в тях.:)
о, никога не бих казала лоша дума за тези книги, но „Лятна книга“… Ще видиш 🙂
Наблюдавам те с една точилка в ръка.
Хахахах, не бе, не бой се. 🙂 („Бой“ ли казах??)
аз такъв страхотен подарък съм ти измислила, че в ума ми ти си вечно прозсълзена и в състояние на безпомощност
как да го направя и да ти го подаря и да се лиша от подобен коз?
готово, постигна го почти, хахах, състоянието на безпомощност. но може да повторим в софето втората половина на октомври – аз скорко, живи-здрави, се впускам по фестивалната крива и почвам да донасям за пресата от сан себастиан и ситджес, след като си изпих ума с преводи през последните два месеца 🙂
и въобще не ме разсейвай, наблюдавам те с точилката!