Няма начин да ми писне,
даже ако сто години
си разказвам и описвам
алените тежки дини,
вкусното месо, водата,
хляба, ниските маслини,
музиката, тишината,
жегата, която мина,
щастието и морето,
бистро, светло и прозрачно –
място за живот, където
красотата нещо значи,
и босилека, и чая,
и смокините, които
още от далеч ухаят.
Близкото небе. Звездите.
Лозето. Земята мека.
Как дъждът прахта целува.
Как спокойно и полека
може да се съществува.
Мария Донева 
Мимееееееее, направо ми се прииска да съм там…страхотно!
а мен питаш ли ме, като СИ ТРЪГНАХ от там!
Като се пенсионирам искам там! Може и преди ;)))
Имам подобни спомени от един гръцки остров със смокини и маслини!
Благодаря ти за неделното събуждане !
въздъх… 🙂
:)))))))
много е хубаво да споделиш с любими хора
Ох, защо ли и мен ме заболя сърцето….
най-късно догодина – пак
защо ли догодина – чак…
Ниските маслини… морето бистро, светло и прозрачно… Гърцияяяяяяяяя!!!!!!!!! <3<3<3
там, там 🙂