Усетих всичко. Аз бях там,
когато то се случи.
Един човек стоеше сам,
самичък като куче.
И куче след това дойде,
самотно по човешки.
Човекът беше пременен
с прилични чисти дрешки.
А кучето – дръгливо псе,
с разръфани ушета.
Но той във скута си го взе.
Почти замърка псето.
Изядоха един геврек
на равни половини.
И кучето като човек
полегна да почине.
И умореният човек
отиде да работи.
Но вече беше странно лек,
по-мек дори от коте.
Каква минута – като плод
в дланта му кротко капна.
Най-сладкото в един живот –
с приятел да похапнеш.
Мария Донева 
Да.
здравей! 🙂
Макар и невидима, аз също бях там…
🙂
а аз бях тук, в ролята на псето, вкусило от стихчето
здрасти и тук значи 🙂
И аз бях там. И ето на –
в отсрещната градинка
човек един, на хладина,
със свойта половинка.
А половинката е псе –
бездомно старо куче.,
което откъде се взе
човекът не научи.
Човекът – ми, и той без дом,
и той е стар и болен.
Не мяза да е гастроном,
но гледам, че доволен.
Доволен от какво е той?
Че скита като псето?
Че има глад, че носи бой
и плаче след което.
Досетих се! Държи геврек
и виж какво ще става!
На кученцето залък мек
доволен е, че дава!
.
🙂
ех, че хубаво!
Пак ме бодна в сърцето !!!
ох!