Наглеждай си комарите,
че вършат безобразия.
Отглеждаш тия твари
като говеда в Азия.
Нахални, тъпи, тлъсти!
По босичките лапи,
по пръстите, под пръстена
се пъхат да ме хапят.
Не искам да изреждам…
следите всичко казват.
Виж вече как изглеждам!
И ти не ги наказваш!
Нощта – безсънна, жегава.
Навсякъде сърби ме.
Комар. Преследвам него,
но той от твое име
безчинствата си върши
и кръвното ми вдига.
С един замах ще свърши.
С която искаш книга.
От нещо много дребно
любови се разтурят.
Ти, лято, си вълшебно,
но имаш и кусури.
Това е изпитание
за дружбата ни стара.
Виж, обърни внимание,
защото ще се скараме!
Мария Донева 
Вълшебна, лятна, антикомарова, лятно- другарска!Дано обърне внимание това лято….
Ще видим :))))
Хаххахахха! Стихотворение тъкмо като за мене! 🙂 Даже днес ми пратиха смс да не би да съм ти го заръчала специално, щото много ми отивало. 😀
Ихаааааа! :))))
Хаха, уникално! 🙂 Благодаря за усмивката, която породи с това стихотворение :)))
Благодаря, че го казваш. Много ми е приятно, защото смятам, че да се усмихват хората е благо и висша цел. 🙂
ох, как са ме нахапали, оня ден вечеря си направиха от мен. Пупу, лятото заслужава една забележка
Който има млада кръв
той е за комара стръв.
Ех, защо съм стар дупкар,
що не съм и аз комар …
🙂
Може ли от един комар да се получи нещо толкова красиво! 🙂
Той да беше само един… 🙂