И да се смеем, и да плачем –
живеенето е за малко.
За малко само нещо значим.
Една черта от химикалка.
Приятели – дано са здрави.
Деца – дано да са щастливи.
Това най-много да оставим.
Довиждане – и си отиваме.
И нищо няма да си вземем.
И нищичко не притежаваме.
Освен, назаем, малко време.
И радостта, която даваме.
Мария Донева 
Нямах много възможност да следя блога напоследък, но направо ми трепна сърцето като го отворих сега.
Колко радост и чувства ми даваш! (и малко житейски размисъл, ех…)
най-хубавото на радостта и другите чувства е, че постоянно тече обмен и затова никога не свършват 🙂
поздрави! 🙂
🙂
и аз 🙂
Много е хубаво! Благодаря!
благодаря!
<333. <333. <333
Много хубаво стихотворение
Благодаря!
Великолепно е! Благодаря…
Аз благодаря
„Назаем сме дошли на този свят… “ :))
Pingback: Мария Донева: Винаги във форма за среща с Музата - Муза БГ