Лежерно и небрежно удоволствие
е никого в града да не познаваш.
Със погледа си само да докосваш.
Да възприемаш и да съзерцаваш
косата на момичето красиво,
което тихо хлътва във хотела.
След малко – мъж. При нея ли отива?
Защо се крият във хотел в неделя?
Движението спира и се кротва.
Жужи пчела в дръгливите саксии.
Във къщата отсреща някой готви.
Потракват порцеланови чинии.
Градът е празен, прашен и напечен.
Часовникът му даже изостава.
А ти си от сърцето си далече
и никого не искаш да познаваш.
О, и аз съм се опитвал да описвам това преди, ама не съм успял, не помня…
Обаче го познавам, споделям и харесвам картината ти, има пространство за дишане.
Удоволствие – да прочета.
лежерно и небрежно? 🙂
Отдавна не бях минавал насам, но обичам това твое местенце и ми е хубаво да си дойда 🙂
здравей, Ники! винаги се радвам да те видя или да получа вест от теб!
Прекрасна :)))
Бени! 🙂