Мария
Вали дъжд на парцали,
вали дъжд на откоси,
и водата ме гали
между пръстите боси,
между пръстите пясък
и във чехлите тиня,
и каквото донася
този дъжд – ще отмине,
ще отмине небето,
смешно мокрият юли –
като нещо, което
мимоходом сме чули.
ТТ
И ще дойде полека
топла есенна пара,
и мъглицата мека
като дъх на попара,
и ще вейнат вихрушки,
ще простине морето,
дим от печени чушки
ще просмуква прането,
и денят ще се сгуши
като баба на сянка,
ти плетеш, аз пък пуша –
ние, вечните двамка…
Мария Донева 
Tакъв чуден синхрон се е получил! 🙂
о, да! 🙂
Мила Мария, много често съм в твоя блог, чета и всеки път ти се възхищавам толкова много и ти благодаря от цялото си сърце за таланта, за красотата, за смисъла…