Времето не се променя
и Луната е прилична.
Вън листата са зелени.
Който може, ме обича.
Музика, каквато искам,
вее тихички дантели.
Облаците слизат ниско.
Чаша ментов дъжд споделят.
Равновесно. Неподвижно.
Хладинка във дрехи ярки.
Под дърветата безгрижно
юли спи на пейка в парка.
Мария Донева 
Какъв цвят е пейката?
ту зелена, ту с цвят на лакирано дърво. не виждам съвсем ясно.
А ми се стори синя. Брей, опасно нещо са стихотворенията!
Заради това стихотворение си купих книжката „Перце от дим“. Уникално е… и докато четях в съзнанието си видях юли на пейката!
Благодаря 🙂
Това не е от стихотворенията, които казвам пред публика, и го бях позабравила. Беше ми приятно да го прочета и да си го спомня, а също и деня, когато си го мислех. 🙂
Прекрасно!
който може, ме обича
това ми е любимият ред 🙂
Да. И на мен ми хареса, точно този ред. 🙂