Виждам гущерът как се разтапя,
как потропва сърцето му сухо.
Упоително слънцето къкри
и щурци си пришпорват цигулките.
Мария Донева
Виждам гущерът как се разтапя,
как потропва сърцето му сухо.
Упоително слънцето къкри
и щурци си пришпорват цигулките.
чудна словесна брошчица си изработила 🙂
отдавна не съм правила брошки 🙂 да взема да понаправя ли… 🙂
Идеалното стихче за мразовито време.
не стихче, а хапче 🙂
Намира ли ти се някое ледено стихче – пардон, хапче – че тук е мор? 🙂
Нещо със снежни преспи, мрачни виелици и едва-едва загатната Коледа?
https://mdoneva.wordpress.com/2010/12/01/my-favorite-things/
:))